Родителската среща – не просто информация, а преживяване
През годините практиката ми показа, че традиционната родителска среща, в която учителят говори, а родителите слушат, често се превръща в едно монотонно предаване на информация.
А аз не исках това.
Не исках родителите да си тръгват с папка, пълна с информация, но без истински разговор и без усещането, че сме станали партньори.
Затова започнах да провеждам различни родителски срещи – с игри, преживявания, усмивки и положителни емоции.
Вместо просто да обяснявам, започнах да търся начин родителите сами да преживеят това, за което искам да им разкажа.
Понякога започвах срещата с игра. Друг път поставях родителите в ситуация, която им помагаше да погледнат на даден проблем през очите на детето. След това идваше разговорът и информацията, която исках да им предам.
Така родителската среща се превърна от „аз ще ви кажа, а вие ще слушате“ в „нека заедно да преживеем, да поговорим и да потърсим решение“.
И установих нещо много важно:
Когато човек преживее нещо, той го запомня много по-добре, отколкото когато просто го чуе.
Затова моите родителски срещи са малко по-различни.
Те са място за игра, разговор, споделяне, усмивка и най-вече – за изграждане на доверие между родители и учител.