Как да въвеждаме правила?
Една родителска среща, започнала с игра
Преди да приема децата от първа група, проведох среща с родителите на тема „Как да въвеждаме правила?“
За мен беше важно още в началото да поставим основата на доброто партньорство между детската градина и семейството.
Когато едно дете започва детска градина, то попада в нова среда с нови правила, изисквания и ежедневен режим. За да се чувства по-спокойно и сигурно, е важно посланията, които получава у дома и в детската градина, да бъдат възможно най-последователни.
Но вместо да започна родителската среща с дълги обяснения, реших да направя нещо различно.
Предложих на родителите да поиграем.
Игрите бяха познати на всички нас от детството, но този път имаха съвсем друга цел.
Игра №1 – „Развален телефон“
Първата игра беше добре познатата ни от детството игра „Развален телефон“.
Подадох на първия родител едно кратко изречение и го помолих да го предаде на следващия. Така информацията трябваше да премине през всички родители.
Когато изречението стигна до последния участник, се оказа, че то вече има съвсем различен смисъл.
Посмяхме се.
Но зад забавлението стоеше много важен урок.
Какво се случва с информацията, когато преминава от човек на човек?
Понякога една дума се променя.
Друг път към нея се добавя нещо.
Някой разбира информацията по различен начин и я предава така, както я е разбрал.
А накрая човекът, до когото достига информацията, може да получи нещо съвсем различно от първоначално казаното.
Игра №2 – „Без думи“
След това предложих втора игра.
Родителите се наредиха в колона. Аз застанах последна.
Докоснах рамото на родителя пред мен и когато той се обърна, му показах определено движение.
Без думи.
Той трябваше да предаде същото движение на следващия родител – отново само чрез движение.
Следващият го предаваше на следващия и така нататък.
Когато движението стигна до последния участник, то вече беше значително променено и обогатено.
Отново се посмяхме.
Но отново стигнахме до един много важен извод:
Когато информацията се предава от човек на човек, тя може да се промени.
А какво общо има това с детската градина?
След игрите разговаряхме за нещо, което според мен е изключително важно за добрите отношения между родители и учители.
Понякога родителят чува:
„Една майка каза, че...“
„На мен ми казаха, че госпожата...“
„Чух, че в групата...“
И когато информацията преминава през няколко души, вече е възможно тя да не е същата информация, която първоначално е била казана.
Затова споделих с родителите:
Ако имате въпрос, притеснение или нещо не ви е ясно – попитайте учителя.
Не се страхувайте да разговаряте с нас.
Не е необходимо да търсим отговори чрез други родители или да се доверяваме на информация, която е достигнала до нас чрез няколко човека.
Най-сигурният начин да разберем истината е да попитаме човека, който може да ни даде отговора.
Доверието се изгражда с разговор
За мен доброто партньорство между учителя и родителя се основава на доверие, уважение и открита комуникация.
Учителят прекарва много време с детето и наблюдава неговото поведение, развитие и отношения в групата.
Родителят познава детето от най-ранните му години и има друга, изключително важна гледна точка.
Когато тези две гледни точки се срещнат в открит разговор, можем много по-добре да разберем детето и да му помогнем.
Затова още на първата ни родителска среща исках да кажа нещо много просто:
„Нека говорим един с друг, а не един за друг.“
Защото когато родителят и учителят са партньори, печели най-важният човек в тази връзка – детето.
Идея за родители и учители
Понякога една игра може да каже повече от дълго обяснение.
„Развален телефон“ и „Без думи“ са две изключително лесни игри, които можете да използвате и в други ситуации, когато искате да покажете колко лесно се променя информацията, когато преминава през много хора.
А най-важното послание, което бих искала да остане, е:
Не правете изводи от чутото. Попитайте. Разговаряйте. Търсете отговора директно.
Така изграждаме не само добри отношения между родители и учители, но и спокойна и сигурна среда за децата.