Правилата в първа група – как да ги превърнем в сигурност, а не в ограничения?
Когато едно дете за първи път прекрачи прага на детската градина, то попада в един нов свят.
Нови хора. Нови деца. Ново пространство. Нов дневен режим. Нови изисквания.
За тригодишното дете това е голяма промяна. То трябва постепенно да се научи да бъде част от група, да споделя пространството, играчките и вниманието на учителя с още много деца.
Именно тогава правилата започват да имат своето важно място.
Но как да говорим за правилата с родителите по начин, който да не бъде просто поредното обяснение?
Започнах родителската среща с игра
Вместо да започна срещата с дълъг разговор за правила и изисквания, реших първо да създам положителна емоция и усещане за близост между родителите.
Затова предложих играта „Позитивен шепот“.
Правилата бяха много прости.
Родителите си предаваха информация един на друг, но информацията трябваше да бъде положителна и насочена към трети човек от групата.
Например:
„Кажи на Мария, че е много внимателна.“
Един родител прошепва посланието на друг, той го предава нататък и така позитивното послание стига до човека, за когото е предназначено.
И тук има едно важно условие:
Аз самата се включих в играта и отправях позитивни послания към родителите.
Това беше важно за мен, защото не исках да бъда само човекът, който наблюдава и обяснява. Исках заедно с родителите да преживея играта.
Защо избрах точно тази игра?
Защото исках още в началото да поставя един прост въпрос:
Какво се случва, когато говорим за другия?
Можем да кажем нещо добро.
Можем да забележим неговите силни страни.
Можем да го насърчим.
Можем да му дадем увереност.
А точно това искаме да изграждаме и у децата.
А сега нека погледнем през очите на детето
Представете си тригодишното дете, което за първи път влиза в детската градина.
То трябва да се научи да бъде част от група.
Да изчака.
Да сподели.
Да чуе другия.
Да каже какво иска.
Да уважава личното пространство на другите.
Да се справи с разочарованието, когато не получи играчката, която иска.
Да приеме, че учителят не може да бъде само негов.
Това са много нови умения за едно малко дете.
И затова правилата в първа възрастова група не са създадени, за да ограничават детето.
Напротив.
Те му помагат да разбере света около себе си.
Когато правилата са ясни, последователни и съобразени с възрастта, те дават на детето предвидимост и сигурност.
То започва да разбира:
„Знам какво следва.“
„Знам какво мога да направя.“
„Знам как да поискам помощ.“
„Знам какво се очаква от мен.“
От „правила“ към „умения за живот“
За мен правилата в първа група не са списък от забрани.
Те са възможност да научим детето как да живее и общува с другите.
Когато казваме:
„Изчакваме своя ред“ – учим на търпение.
„Говорим с думи, вместо да удряме“ – учим на общуване.
„Пазим играчките“ – учим на отговорност.
„Помагаме на приятел“ – учим на съпричастност.
„Слушаме, когато някой говори“ – учим на уважение.
„Казваме как се чувстваме“ – развиваме емоционална компетентност.
И постепенно детето разбира, че правилата не са нещо, което възрастният налага, а начин да се чувстваме добре заедно.
Затова правилата в първа възрастова група не са създадени, за да ограничават детето. Напротив – те му помагат да се ориентира, да се чувства сигурно и постепенно да разбере как функционира новата среда.
Когато правилата са ясни, прости и се прилагат последователно, детето започва да знае:
Какво се очаква от мен?
Какво мога да направя?
Към кого мога да се обърна?
Какво ще се случи след това?
Именно тази предвидимост носи сигурност.
Правилата създават сигурност
На първо място правилата имат отношение към физическата безопасност и здравето на децата.
Например:
ходим в занималнята, тичаме на стадиона, в салона по физически упражнения;
пазим себе си и другите;
измиваме ръцете си;
използваме играчките по предназначение;
при нужда търсим помощ от възрастен.
Тези правила постепенно се превръщат в ежедневни навици.
Но правилата дават и емоционална сигурност.
Когато детето знае какво следва и какво се очаква от него, новата среда става по-предвидима и по-лесна за разбиране.
Правила за поведение и социализация
В първа група децата тепърва започват да се учат как да бъдат част от по-голяма група.
До този момент много от тях са били основно в семейна среда, където вниманието на възрастния е било насочено предимно към тях.
Сега изведнъж трябва да споделят пространството, играчките и вниманието на учителя с още много деца.
Това не се случва за един ден.
Затова постепенно ги учим:
Да споделят
„Сега Мартин играе с камиончето. Когато приключи, ще дойде твоят ред.“
Да помагат
„Виж, на Петър му е трудно да си обуе обувката. Нека му помогнем.“
Да разпознават чувствата на другите
„Погледни лицето на Мария. Как мислиш, че се чувства?“
Така правилата се превръщат в възможност за изграждане на емпатия и социални умения.
Комуникация и уважение
Едно от най-важните умения, които изграждаме в първа група, е умението да общуваме.
Детето трябва постепенно да разбере, че може да изразява желанията си с думи.
Вместо да вземе играчката от ръцете на друго дете:
„Може ли и аз да играя?“
Вместо да блъсне:
„Не ми харесва.“
Вместо да извика:
„Госпожо, имам нужда от помощ.“
Това са малки изречения, но те поставят основите на умения, които ще бъдат необходими на детето през целия му живот.
Учим го също да слуша, когато друг говори, да изчаква своя ред и да уважава личното пространство на другите.
Емоционална компетентност – учим се да разбираме себе си
Тригодишното дете все още не може да управлява емоциите си така, както възрастният.
То може да се ядоса, да се разстрои, да заплаче или да се хвърли на пода.
Това не означава, че е „лошо дете“.
То просто все още се учи какво да прави с големите чувства.
Затова не очакваме самоконтролът да се появи изведнъж.
Помагаме му чрез нашия пример:
„Виждам, че си ядосан.“
„Искаше играчката и ти е трудно да изчакаш.“
„Нека заедно измислим какво можем да направим.“
Това е моделиране на поведение и положително подкрепление.
Когато детето постъпи по подходящ начин, ние забелязваме това:
„Видях, че изчака своя ред. Това беше много хубаво.“
Така детето постепенно разбира кое поведение му помага да се справя с различните ситуации.
Подкрепа при адаптацията
Тогава родителите могат много да помогнат, като поддържат у дома основните навици и правила, които детето вече започва да изгражда в детската градина.
Например:
„И в детската градина, и вкъщи си мием ръцете преди хранене.“
„Вече си голям и можеш сам да опиташ да се облечеш.“
„Когато искаш нещо, казваш с думи.“
Така детето получава усещането, че светът около него е предвидим и разбираем.
И накрая: Игра за партньорство с родителите
„Игра на дъжд“
Понякога, за да създадем добра връзка между родители и учител, не са необходими дълги разговори.
Необходимо е просто да направим нещо заедно.
Затова в моите родителски срещи обичам да включвам кратки игри, които създават настроение, отпускат участниците и ни помагат да се почувстваме като една група.
Една от любимите ми игри е „Игра на дъжд“.
Как се играе?
Всички участници, заедно с водещия, застават в кръг.
Помолих родителите да вдигнат ръцете си над главите, с отпуснати китки и длани, насочени надолу.
След това им казах:
„Представете си, че пръстите ви са дъждовни капки.“
И започнахме да създаваме нашия дъжд.
Започваме с леко ръмене
С върховете на пръстите започваме съвсем леко да „поръсваме“ пространството над главата си.
Това е тихият, нежен дъжд.
Оставаме така около 30 секунди.
Постепенно дъждът се усилва...
Дъждът става по-силен
Движенията на пръстите стават по-активни.
Представяме си как капките вече падат по-силно и се стичат по раменете и тялото.
След около 30 секунди дъждът отново се променя.
Вече е проливен дъжд!
Дъждът става силен.
Капките „стигат“ до краката ни.
Движенията са по-енергични и цялата група постепенно се потапя в играта.
А след това...
дъждът започва да намалява.
От проливен се превръща в силен, после в лек и постепенно отново се връща към главата.
А сега дъждът тръгва към другия
Играта продължава по малко по-различен начин.
Вместо всеки да прави дъжд само върху себе си, започваме да насочваме движенията към човека до нас.
Леко ръмене над главата му...
После дъждът слиза към раменете...
Усилва се...
Превръща се в проливен дъжд...
И отново постепенно намалява.
Така дъждът символично преминава от човек към човек.
Какво ни дава тази игра?
На пръв поглед това е просто забавна игра.
Но тя има и друго значение.
Когато всички родители участват заедно, постепенно се създава усещане за общност.
Ние се движим заедно.
Следваме една и съща инструкция.
Съобразяваме се с останалите.
Изчакваме.
Наблюдаваме.
И най-важното – правим нещо заедно и се забавляваме.