О, ужас! Детето ми тръгва на детска градина!
Или как с малко игра и подготовка можем да помогнем на детето да направи една от първите си големи крачки към самостоятелността.
„Ами ако плаче?“
„Ами ако не иска да остане?“
„Ами ако не спи?“
„Ами ако не се храни?“
„Ами ако не свикне с децата?“
Това са само част от въпросите, които си задават родителите, когато наближи първият ден в детската градина.
И това е напълно естествено.
Понякога имам чувството, че родителите се нуждаят от адаптация почти толкова, колкото и децата.
През годините, в които работя с деца в предучилищна възраст, съм разговаряла с много родители, които с вълнение и тревога са очаквали този момент. Затова искам да споделя една от игрите, които съм препоръчвала на родителите на децата, които предстои да постъпят в моята група.
Тя е проста, не изисква специални материали и може да започне още у дома.
Нека направим детска градина у дома!
Предлагам на родителите да изберат една стая вкъщи и за известно време да я превърнат в „детска градина“.
Нека детето участва в играта и само да избере няколко играчки.
А сега идва най-важната част.
Изберете една играчка, която ще бъде „детето“, което ще ходи на детска градина.
Например любимото мишле.
Друг голям плюшен герой може да бъде „госпожата“ – например голямото мече.
А около него вече има други животинки, които са дошли по-рано и са в детската градина.
Така започва историята:
„Това е госпожата. Тя е голямото мече. Виж, при нея вече са дошли зайчето, котето и кученцето. А днес е време и мишлето да отиде на детска градина.“
Играйте.
Не бързайте да обяснявате много.
Нека детето само измисля какво се случва.
„Мишлето“ отива на детска градина
На следващия етап може да разиграете сутрешното тръгване.
Мама и детето се приготвят за „работа“.
Мишлето също се приготвя за детска градина.
Родителят може да каже:
„Сега ние с теб ще отидем на работа, а мишлето ще остане в детската градина при госпожата и при другите животинки.“
После идва моментът на раздялата.
Мама оставя мишлето при госпожата, казва му „Довиждане“ и излиза.
След това мама и детето също излизат от дома – например на разходка, до магазина или по друга реална задача.
Важно е детето да преживее последователността:
Отиваме → разделяме се → всеки има своето занимание → след това отново се срещаме.
По-късно през деня се връщат да вземат мишлето.
„Свършихме работа. Време е да отидем да вземем мишлето от детската градина.“
Така чрез игра детето постепенно разбира нещо много важно:
Мама и татко си тръгват, но винаги се връщат.
А сега да минем покрай истинската детска градина
Когато излизате навън, ако е възможно, минавайте покрай детската градина, която детето ще посещава.
Не е необходимо да правите от това голямо събитие.
Просто говорете спокойно.
„Ето я твоята детска градина.“
„Скоро и ти ще идваш тук.“
„Тук ще има деца, с които ще играеш.“
„Тук ще има госпожа, която ще се грижи за вас.“
Може да наблюдавате сградата, двора, децата, които играят навън.
Това помага на мястото да стане познато, преди детето реално да започне да го посещава.
Мишлето продължава да ходи на детска градина
Тук е един малък, но според мен много важен момент.
Не прекратявайте играта, когато детето реално тръгне на детска градина.
Напротив – използвайте я и през периода на адаптация.
Мишлето може да продължи да ходи на детска градина всеки ден.
Може да има сутрешна раздяла, игри с другите животинки, хранене, почивка и след това мама или татко да го вземат.
По този начин детето може да разиграва и преживява ситуации, които са му се случили през деня.
Ако то каже:
„Мишлето плака.“
не бързайте да поправяте историята.
Попитайте:
„А защо мишлето плака?“
„Какво направи госпожата?“
„Кой беше до него?“
Така играта може да се превърне в естествен начин детето да изрази своите чувства и преживявания.
Идва време и за по-ранното лягане
Подготовката за детска градина не е само емоционална.
Детето постепенно трябва да свикне с новия дневен ритъм.
Затова още преди първия ден е добре постепенно да се премине към по-ранно лягане вечер и по-ранно ставане сутрин.
И тук отново може да ни помогне нашето мишле. 🐭
Вечер:
„Мишлето е изморено. Утре трябва да стане рано, за да отиде на детска градина. А ние също трябва да станем рано, защото ще ходим на работа.“
Мишлето си мие зъбите.
Мишлето си облича пижамата.
Мишлето си ляга.
И утре отново трябва да стане навреме.
Така детето постепенно започва да възприема новия режим като част от ежедневието, а не като внезапна промяна.
Не бързайте да премахвате любимата играчка
Ако детето има любима играчка, която му носи спокойствие, тя може да бъде чудесен помощник в този период.
В играта тя може да бъде приятел, който също „тръгва на детска градина“.
Чрез нея детето може да говори за това, което го тревожи, да проиграва раздялата и отново и отново да преживява щастливото завръщане на мама и татко.
Понякога детето казва на играчката неща, които не може да каже директно на възрастния.
Играта говори на езика на детето.
Най-важното – нека не превръщаме детската градина в заплаха
„Ако не слушаш, ще те оставя в детската градина.“
„Ако не си изядеш закуската, госпожата ще ти се скара.“
„Няма да плачеш, нали?“
Тези фрази, казани с най-добри намерения, могат да направят детската градина да изглежда като място, от което детето трябва да се страхува.
По-добре е да говорим спокойно и позитивно, без да даваме нереалистични обещания.
Не е необходимо да казваме:
„Няма да плачеш.“
Можем да кажем:
„Ако ти стане мъчно за мен, можеш да кажеш на госпожата. Тя ще ти помогне.“
И вместо:
„Няма от какво да се страхуваш.“
можем да кажем:
„Разбирам, че ти е малко притеснено. Всичко е ново. Аз ще ти помогна да свикнеш.
Адаптацията не е състезание
Най-важното, което бих искала да кажа на родителите, е:
Всяко дете има свое темпо.
Едно дете ще влезе спокойно още първия ден.
Друго ще има нужда от повече време.
Трето ще плаче при раздялата няколко дни.
Четвърто ще изглежда напълно спокойно сутринта, а вечер ще покаже колко много е преживяло през деня.
Всичко това може да бъде част от процеса.
Нашата задача като възрастни е да бъдем спокойни, последователни и търпеливи.
Детето усеща нашето отношение към новото преживяване. Ако ние вярваме, че то ще се справи, постепенно и то започва да вярва в себе си.
И нека не забравяме нашето мишле...
Може би след няколко седмици мишлето вече няма да има нужда да ходи на детска градина вместо детето.
То ще си остане просто любима играчка.
А детето ще има своето собствено място, своите приятели, своите игри и своите малки ежедневни приключения.
И тогава ще разберем, че първият ден, който изглеждаше толкова страшен, всъщност е бил началото на една нова и важна крачка към самостоятелността.
Скъпи родители, позволете си да бъдете спокойни. Позволете на детето си да расте. И му дайте най-важното – увереността, че може да се справи.